Идеалите за мъжка красота през годините

Идеалът за мъжка красота е бил многократно предефиниран, както в хода на биологичната еволюция, така и в резултат от променящия се мироглед на всяко отделно общество. Подлаган на математически изчисления, философски анализи и художествени интерпретации, външният вид на мъжа винаги е предизвиквал не по-малък интерес от този на жената.

• Древните гърци са навярно първите дръзнали да затворят красотата в строга рамка. Според техните виждания привлекателен бил онзи мъж, у когото всички части на тялото притежават точно определени размери и се съчетават хармонично помежду си. В култ била издигната атлетичната фигура с добре развити мускули, широк гръден кош и дълги крака. И това не е никак случайно предвид факта, че Елада е родината на олимпийските игри.

В концепцията за красота на повечето антични цивилизации се наблюдава един сходен елемент – добре поддържаната коса. Древните се концентрирали не само върху гъстотата и дължината ѝ, но също така и върху цвета, поради което разработили стотици формули- предшественици на модерните бои. В стремежа си към винаги безупречни прически, египтяните създали първите в историята перуки с помощта на материали като палмови влакна, овча вълна, човешка коса и сребро.

• През Средновековието за кратко изчезнал интересът към човешкото тяло, а с него и култът към хубавата мъжка физика. С възобновяването му, предпочитанията към спортното телосложение отстъпили на тези към крехката, леко женствена фигура. Постепенно, добре развитите мускули станали отново отличителна черта на най-желаните мъже и се запазили като такава през следващите столетия.
• През 16-ти и 17-ти век господата продължили с дръзките си цветни експерименти по отношение на косата, след моментното затишие, характерно за Средните векове, когато боядисването било обявено за порочна практика.
• През 18-ти век обект на дамските предпочитания станали гладко избръснатите мъже с префинена външност, носещи бели напудрени перуки. Това е и периодът, през който облеклото започнало да изпълнява все по-съществена роля, придавайки на притежателя си атрактивност и висок социален статус.
• До началото на следващото столетие модата на изкуствените коси била вече забравена и силният пол отново се ориентирал към естествената визия и късите подстрижки. Брадата, мустаците и бакембардите също се завърнали триумфално, а с откриването на първите гимнастически салони се възобновил и култът към атлетичното тяло.
• С появата на киното, а през 20-ти век и на телевизията, концепцията за мъжка красота започнала да се променя изключително динамично и дори да обединява коренно различни характеристики. По този начин привлекателни се оказали както мачовците, така и господата с по-женствени черти, блондините, а също и тъмнокосите, мустакатите и гладко избръснатите мъже… Зародило се и понятието „секс символ”, с което от тогава до днес са титулувани редица медийни знаменитости.
• В наши дни привлекателността е не по-малко разноречиво понятие, съчетаващо нови и до скоро забравени идеали. От дистанцията на времето бихме могли да отсъдим, че мъжете на 21-ви век са много по-фокусирани над външността си в сравнение със своите предци. За това свидетелства и появата на метросексуалния мъж – обаятелен, модерен, възползващ се от всички възможности за разкрасяване и подмладяване, предоставени от козметиката и естетичната медицина.

Нежната половина на човечеството винаги е отделяла голямо внимание на мъжката външност и излъчване. Знаейки това, силният пол, понякога по-явно, а друг път едва доловимо, е полагал определени грижи за визията си, които макар и да са се изменяли през вековете заедно с разбиранията за красота, винаги са съпътствали неговото ежедневие.